Детството и юношеството са най-сензитивните периоди в човешкия живот – тогава, когато човек се разива, променя и израства най-бързо. За това и психотерапията в тази възраст е най-благодатна, най-краткосрочна и с най-добри резултати. Ако мислим метафорично, това е времето на пролетта в човешкия сезон и от нея зависи до голяма степен каква ще е реколтата през лятото и есента.

Не е обичайно родителите да бързат да се консултират с психолог и да търсят психологическа помощ за децата си.  Това е така и тъй като в повечето случаи родителите успяват да помогнат на децата си да се справят и децата им се подобряват, и симптомите отшумяват с времето. Наистина, родителите са абсолютните специалисти по отношение на здравето на своите деца. Те също така лесно могат да се научат да помагат на децата си да се справят със своите чувства. А когато това е трудно, поради личните чувства на родителите, често е необходима не повече от една-две срещи с психолог, за да разбере детето произхода на конфликта и симптомите да отшумят.

От другата страна стои и нашата култура, която счита, че психологическата консултация и терапия е за хора, които за нас са далечни, непознати, изпитваме съжаление, отвръщение или насмешка. Въпреки, че всеки от нас съдържа в себе си част, която има нужда от помощ, сме свикнали често да я игнорираме и отричаме. Срамът, че не можем да се справим сами, е още по-силен, когато това се отнася до децата ни – нали ние сме родителите, тези, които знаят всички отговори, тези, които са силни и могат всичко. За това и опитваме, докато симптомът стане достатъчно ясен и ситуацията сложна– за нас, за детето ни, за училището, а понякога и за обществото.

Разбира се, може да потърсите психологическа помощ и без да има появил се проблем: за да се уверите, че дадено събитие не се е отразило на детето ви по нежелателен начин и/или да му се помогне да го разбере така, че повече да не го смущава. Такива събития са промяна в начина на живот или мястото му, които са свързани със загуба, смърт на близки хора, развод на родителите, преживени природни катаклизми. Травматично е онова преживяване, за което нямаме психичния капацитет да преработим, да разберем. Така и когато имаме необходимото, за да приемем и разберем случилото се, то това събитие става част от нашия личен опит и съответно наша сила.

Наистина трудно е да се каже, кога е необходимо едно дете да започне психологическа работа. Понякога самото то знае и иска от родителите си да го заведат на психолог. Но, в повечето случаи, когато се е появило състояние, ситуация или поведение, които разстройват нормалния ритъм на живот на детето, семейството или училището, когато има физически симптом без медицинска причина, когато изглежда, че чувствата, които се изпитват са твърде много и/или неясни за детето, тогава е добре да се потърси психологическа подкрепа.