Какво е психотерапия?
Думата психотерапия идва от старогръцки – ψυχή (психе) означава дъх, душа, а θεραπεία (терапия) е дума за това, което се грижи, служи на, второто значение на терапия е изкуството на изцелението. От това следва, че психотерапията е грижа за живота. Когато човек търси психотерапия значи, че душата му, неговото същинско ядро, страда. А емоционалната рана може да приеме най-различни форми – проблеми във взаимоотношенията, ниско самочувствие, депресия, тревога, смразяващ страх, разстройства в храненето и други зависимости, физическа болест, загуба и мъка.
Терапията е въпрос на техника, но и на изкуство. Психотерапията е творчески процес на работа, в която са въвлечени двама души – терапевта/аналитика и пациента/клиента. Двамата имат равен дял на отговорност за това работата да е добра: пациентът чрез това да е откровен пред себе си, а аналитикът – да използва необходимите техники в точното време. В терапевтичната връзка пациентът престава да бъде само нуждаещия се от помощ, а открива в себе си лечителя и активира оздравителните потенциали на психиката си.
В психотерапията, и в частност юнгианската психотерапия и анализа, от основна важност, за да бъде процесът успешен е терапевтичната връзка между терапевт и клиент. Автентичната връзка между двамата е това, което носи промяна и развитие. Както К.Г. Юнг пише „Срещата между две човешки същества е като като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция, то и двете се променят”. Така, че най-важното, когато човек търси психотерапевт е да се запита: Как се чувствам с този човек, харесва ли ми, мога ли да бъда себе си с него? Разбира се, много от чувствата, които възникват в процеса на психотерапията, включително и към психотерапевта са нещо, което се появява, за да се работи с него. Но ако се случи връзка може да се очаква промяна и изцеление, а в най-добрия случаи и трансформация на личността.
Психотерапията не е лесен, нито бърз процес. За истинската и трайна промяна е небходимо да се ангажира време, концентрация и търпение. Това е и думата за пациент на английски – patient, да се очаква тихо и с внимание това, което идва.
Когато е в процес на психотерапия човек се чувства приет, разбран, защитен. Това е място, където няма оценки и присъди. Всичко, което се случва е доверително и остава в кабинета. Тук няма мисъл, чувство, видение или случка, за които не може да се говори или да се сподели.
Важно е да се знае, че не всички рани могат да бъдат излекувани и заличени. Има такива, които са дълбоки, оставят липси и белези. В такива случаи процесът на психотерапия е небходим, за да се намерят ресурсите и усвоят поведенията, които да компенсират липсващото.
Всеки процес на психотерапия е уникален, така както и всеки човек е единствен по рода си; това, което се случва е индивидуално и за него е трудно да се говори.