Великденското яйце в българската народна традиция       Родба на родбите   Времето е кокошка,                                   Земьата е яйцене, Звездите са яйцина,                                   Живото е пиленце - Снесени от кокошка,                      Снесено от яйценце, Цървени и шарени.                          Цървено и шарено.   /пролетна детска игра, посветена на първото топене на снеговете/                               Един от най-запазените и до ден днешен ритуали в българската фолклорна традиция е Великденското боядисване на яйца. В четвъртъка преди Великден жените и децата в къщата се събират и започват да варят и шарят яйцата, които са събрали специално за случая. Изключително се внимава при варенето яйцата да останат цели, черупката им да не се счупи, за да могат да ги нашарят красиво и от тях да има борец (боряк, боржак) – на който се падне това яйце, ще бъде най-здрав през годината. Целта на настоящата разработка е да осветли този обред в традицията на аналитичната психология, да разкрие смисъла, който стои зад практиките и мотивите в боядисването на яйцата, да преведе ритуала на езика на архетиповете. Яйцето в заобикалящия ни свят е един от най-достъпните символи на цялост – то е завършен организъм и едновременно с това е зародиш на бъдещ нов живот. Яйцето е включено като основна съставка на космогоничните митове за раждането на света на редица народи и цивилизации (в това число и по българските земи, както илюстрират стиховете, цитирани по-горе) и едновременно с това носи идеята за възраждане на живота, за новото раждане след смъртта. По такъв начин яйцето в българската народна традиция е свързваща брънка между езическите вярвания и християнската религия. В боядисването на великденските яйца има редица ритуали и практики, които се спазват като пожелания за здраве и живот и предпазване от бъдещи несполуки и нещастия. Нашарените яйца, в синхрон с представите за яйцето, също изпълняват две функции в българския фолклор: от една страна охранителна, предпазна и от друга – продуцираща или стимулираща (Любомир Миков, „Великденска обредност”). Предпазващите практики включват елементи от цeлия ритуал. Яйцата се боядисват в четвъртък, този ден е забранен за работа, за да се предпази земята от градушка, освен това Велики четвъртък се смята за денят, в който душите на мъртвите се превръщат в нечисти сили. Първото яйце се пази – то се използва при опасност от градушка или други беди по-късно през годината. Яйце се поставя до копринените буби против уроки. Червената вода, с която са се боядисвали яйцата се хвърля около къщата и поставя границата, която злите духове и болестите не биха могли да преминат. В други краища на България хвърлят червената вода от боядисаните вече яйца в реката – да заминава злото, така както водата тече. Пожелателните ритуали са дори повече – с първото боядисано червено яйце най-старата жена „зажулва” децата за здраве (1). Боядисани яйца се слагат в обредните великденски хлябовете – като символ на оплодителното начало и пожелание за плодородие през годината. Черупките на яйцата също се използват – те се дават на животни, зариват се по ниви, слагат се там, където е необходима сила и обновление. Ако великденско яйце престои във вода, тази вода се смята за лечебна, то също предпазва човека, който го носи. Яйца се носят на близки роднини с пожелание за здраве. Червеният цвят е основният цвят, в който се боядисват великденските яйца. По-късно в традициите на шаренето на яйца се добавят и другите основни цветове – зелено, синьо, жълто, но традиционното великденско яйце е червено. Оцветяването в червено означава възраждането на живота; чрез силата, властта и блясъка си, световно признато като основен символ на жизненото начало, червеното е цвят на огъня и кръвта – два символа, включващи в себе си живота и смъртта. Червеният цвят е цветът на Слънцето, на неговата оплодителна сила. Боядисването в червено повтаря и подчертава значението на яйцето като символ на Слънцето и Вселената, на необходимата смърт, за да се възроди животът пречистен. Червеният цвят е третият, финален и желан етап от алхемичното преобразуване на материите. В боядисването на яйца вземат участие само жените и децата, в този ритуал мъже не участват. Всяка жена боядисва яйцата в собствената си къща. Този факт може да се мисли като опит за баланс между мъжките и женски сили в ритуала и да се подскаже, че без плодородна почва, оплодителната сила не би могла сама да възроди цялостта и разнообразието на живота. (Мъжката и женската работа в традиционната култура е стриктно разпределена – като противоположен пример може да се посочи оранта – само мъж може да обработи земята така, че да даде добра реколта.)   1. (моята баба през това време баеше: Здрав, здрав дядо Великден, на калугера треската, на Радосвета здравето, и така три пъти като прокарваше и леко натискаше още топлото яйце по челото, скулите и брадичката ми, а накрая с върха му правеше кръст на челото)



Мотивите, с които яйцата се „шарят” също имат своите предпазна или пожелателна роля. В изобразените мотиви най-ясно се вижда езическата първооснова на великденското яйце. Среща се сравнително често нарисуван кръст, но той няма смисъла на Христовия кръст (Любомир Миков,1990) , а по-скоро е част от свастичните мотиви – магични знаци на слънцето. Кръстът изобразява също и  четирите посоки на света и часвоника, т.е. пространството и времето на Земята. Кръстът е стилизирана версия и на световното, космичното дърво, което от своя страна е модел на организираната Вселена. Световното сърво дели и свързва трите свята – подземен, земен и небесен, а човешкият образ със своята дясна и лява част е негов еквивалент – човекът, микрокосмосът, е снет вид на дървото-макроскосмос (Иваничка Георгиева, 1983, Българска народна митология). Изображението на кръста се развива във времето – в христианско йеросалимската броеница*, например. Много по-късно и значително по-рядко се рисува кръст на яйцето като символ на християнската вяра. Друг често срещан мотив е греблото. То по-скоро изобразява предпазната роля на разперените пръсти на ръката в жест за забрана, охрана. Срещат се всякакви други мотиви – зооморфни, растителни, букви на имена (най-вече на деца, или на мъртви, които яйца по-късно са наречени за детето или се оставят на гробовете на мъртвите). Други интересни образи са нарисувани на едно яйце мъжка и женска фигура с ритуално вдигнати ръце. Смята се, че те са „закърнели, реликтни форми на култови персонификации, свързани с представата за възраждащата се природа през пролетта” (Миков, 1990). Тези мотиви могат да бъдат свързани и с времето, когато се извършва този ритуал. Пролетното равноденствие е още една репрезентация на целостта и баланса, на равната сила между мъжкото е женското, между деня и нощта, между получаващото и даващото. Великденската празничност е типичен случай за силното влияние на християнството върху обредността. Шаренето, размяната и боренето с яйца обаче са само вторични християнски елементи, яйцето не е канонизиран символ в християнската религия. Въпреки това християнството е успяло да се вплете във вековната традиция без да изменя нейния смисъл. Дори рибата, която се появява като мотив на боядисаното яйце и има христиански характер, в прехристиянския период е била символ на зачатието, плодовитостта и многодетството, символ, връщащ живота, който е свързан с царството на мъртвите. Този древен ритуал сързва езическо и православно без сблъсък и показва как по нашите земи жирее народното двуверие, т.нар. езическо християнство или християнско езичество.
* християнско йеросалимската броеница представлява мандала, съставена от кръст и четири ромба

В деня на Възкресение Христово боядисаните яйца се носят в църквата, на близки и роднини, разменят се (йерархия се спазва само една година – кумците са задължени да занесат първи на кръстниците си само като младоженци) и се борят с тях – чието яйце излезе най-здраво, той има борец, боряк или боржак и ще е най-здрав през годината.  С този най-общ преглед на основните практики във великденската обредност и най-честите мотиви при шаренето на яйца по време на пролетното равноденствие в българската народна традиция бих искала да осветля връзката между ритуала с боренето на нашарени яйца и цялостта и неразрушимостта на Селфа. В изложението досега видяхме много фигури на мъжкото и женското, на проявленията на живота. Всички те са части от образа на Селфа или Цялостната Личност – „архетип на архетиповете”, в който са заложени всички възможности за нашето развитие, лични и колективни. Селфът е диалектично представен от К.Г.Юнг – Цялостната личност е едновременно център и периферия, той отразява цялостта и неразрушимостта на човешката психика. Едновременно с това този архетип обхваща и фактори извън човека – той изразява цялата вселена в човека. По същия начин, по който яйцето го прави.  
Фиг. 1. Яйцето като микромодел на Вселената, Велинградски фолклор Слънце                                      земята     Месечина, гъзур   Фиг. 2. Модел на човешката психика според К.Г. Юнг   Съзнавано       Аз       Несъзнавано

  От фигурите се вижда колко удобна и почти буквална репрезентация на Селфа е яйцето: слънцето осветява съзнаваната част от човешката психика, несъзнаваното може да бъде осветено единствено с помощта на отразената светлина на луната, а територията на Аз-а е познатата част на земята, по която ходим, която е под влияние на долния и горния свят и възможна тяхната връзка.             Друга прилика на Селфа с яйцето е тяхната самодостатъчност и неразривност. Яйцето е носител на бъдещия живот и съдържа в черупката си всички необходими жизнени елементи за него, Селфът от своя страна може да приеме образа на камъкът, на Бога, на богочовекът – здрави, жизнени, цялостни образи. За да се преобразуват елементите и да се роди живота е необходимо да се поддържа оптимална температура и черупката да е цяла – това е смисълът и на философското яйце, което е аналог за метода за получаване на мъдростта, а пещта на алхимиците, Атанор, обикновено била сравнявана с космическото яйце – символ на центъра, мястото и предмета на всички преобразувания.             Споменавам алхимията, защото процесът на преобръщането на металите в злато е моделът, който Юнг използва, за да онагледи процесът на индивидуация. Човек е воден от архетипа на Цялостната Личност в процеса на индивидуация, който цели човек да стане идентичен на самия себе си, да се слее и да изрази своята индивидуалност във външния свят; да се роди отново. За тази цел е необходимо да се съединят несъединимите елементи, субстанциите да се изчистят от всичко излишно, да остане квинтесенцията на нашето същество (Красимира Байчинска, лекции), така както белтъкът храни жълтъка, за да счупи накрая уникално същество черупката на яйцето.             По този начин яйцето във великденската обредност представлява пожелание за здраве и живот. Боядисването му позволява да се изобразят множеството фигури, които е необходимо да се интегрират докато се стигне до сърцевината на процеса на индивидуация. Всички предпазни и пожелателни техники са, за да се интегрира възможността за прераждане и възраждане във всеки човек на едно примитивно и затова силно влияещо ниво. Връзката на ритуала с християнската традиция още веднъж показва, че без смърт е невъзможно ново раждане на живота – така както достигането до архетипа на Селфа се предхожда от преобръщане на всичко досегашно, за да бъде намерено отново и погледанато с чисти очи. Яйцето във великденската оредност е може би единственият образен символ, запазил се до ден днешен (освен може би коледното дръвче) пряко от традиционните общества и всяка пролет ни напомня за цялостта на вселената, за неизбежната смърт и непрекъснатото възраждане на живота.